Първанов - най-скъпо платеният безделник на държавата

20.01.2009

     Един въпрос се отбягва упорито от много години и това е въпросът какъв смисъл има от Президент, така както е предвиден в нашата Конституция, освен формалното изпълнението на една конституционна норма. България има законодателна, изпълнителна и съдебна власт, които се реализират съответно от Народното събрание, Министерския съвет и съда. Дори според нашата Конституция си имаме три съдебни власти – съд, следствие и прокуратура. Нещо като три в едно - та нито едно.  Имаме си и омбудсман и арменски поп. За какво ни е и този Президент. Да раздава ордени от името на благодарния български народ на изявени личности като Ахмед Доган, Симеон Сакскобурготски, Благовест Сендов, Иван Славков, Петър Манджуков, Тодор Батков, Георги Костов, Радослав Гайдарски, Васил Мръчков. Да осигурява служби на изгонени офицери от Държавна сигурност. Да поддържа ловните традиции ала „Живков-Кубадински” като символ на държавността. Да си поддържа рейтинга, като за целта  превъръща президентството в своя частна PR агенция; да лобира за „патриотични” бизнесмени и спонсори на своята кампания, като Людмил Стойковци, Марио Николовци и др.; да ни прави голям шлем или по точно голяма каска, която да ни набива Путин.

     Какъв е приносът за България от седемгодишното президентстване на Първанов. Лъжи , ловни подвизи и продажба на национални интереси. Само бюджетните разходи за издръжката на тази синекурна институция, без другите поражения, които ни нанася, дейността на президента - секретен сътрудник - ни струва равностойността на изграждането на връзката с румънската газо-преносна мрежа. Така че, първият референдум в България трябва да бъде за това каква е ползата от институцията Президент на Република България. И когато се обсъжда въпросът за президента не трябва никога да се забравя народната поговорка – „Главата на безделника е работилница на дявола.”

Голямото плюскане или пир по време на криза

26.12.2008

Днес при Николай Бареков Сергей Станишев обясни, че България е в много по-стабилна кондиция от много други държави в Европейския съюз, защото през последните години правителството е водило  една политика  „да се развива икономиката” и „хората да получават по-високи доходи” и прави констатация, че  „…всъщност в България няма криза, но тя се привнася отвън.„ Човек веднага може да се досети от къде се привнася кризата. От  там, от където тя се привнася цели 65г. От САЩ. Според Сергей Дмитриевич нашите банки са стабилни, защото  „не са заразени от тази американска болест, която засегна много европейски страни, където банковата система беше първо така развита.”

         Слушам и си казвам в България няма нищо ново. Няма криза. Комунистите ни управляват все така добре, както ни управляваха при Живков, Луканов и Виденов. Доскоро имаше един остров на свободата – Куба, тя се бореше с американския империализъм. Ние сме нещо като остров на стабилността в ЕС, а защо не и в света, и благодарение на мъдрото управление на тройната коалиция и на другаря Станишев се борим срещу пагубното влияние на крайния икономически либерализъм на САЩ. Друго си беше в СИВ и Варшавския договор – никаква икономик, никакви кризи.Заради една Кока Кола и едни джинси си лепнахме разни американски болести. За това ли се биха чавдарци?

         Световната икономическа криза е по-скоро следствие от обстоятелството, че капиталистическите държави се разболяха от социализъм. Затова, въпреки фалитите, там няма безработен шеф на фалирала компания. Така е и у нас – хората, които няколко пъти фалираха държавата са все по-богати и все ни управляват.  

         Какво ни се предлага от управляващите като антикризисна програма - държавата да налее около 10 млрд. лв. уж в икономиката, а в действителност в обръчите от фирми, 3.6 млрд. за текущи разходи на администрацията и още 5.6 млрд. за инфраструктура. Така щели да спасяват строителния отрасъл. Надали някой се съмнява за чий строителен бизнес ще отидат тези пари – за батко, зетко, братовчедко и т.н.

         Каква е алтернативата. Тя е да се приложи антикризисната програм, която ние от СДС предлагаме:  

1.Намаляване на данъчното бреме, като ДДС се намали от 20 на 18% (в Англия ДДС беше намален от 17.5 на 15%), данъкът на ЕТ да се намали от 15 на 10% за да се изравни с облагането на юридически лица и тези по трудов договор, премахване на данъка върху дивидента за юридически лица, тройно намаляване на осигурителната тежест, акциза за пропан-бутана да се намали от 350лв. на 244 лв.  за 1000L, което ще облекчи 600х. потребители на пропан – бутан(в Германия при много по-висок стандарт на живот този акциз е 245лв. за 1000L), 400 млн.лв. от увеличението на здравната вноска от 6 на 8% да отидат за лечение, а не за поддържането на на необосновано висок финансов резерв от 25%,  да се намалят разрешителните и лицензионни  режими;

2.Реформиране на пенсионната, здравната, образователната и административната системи;

3.Осигуряване на максимална прозрачност на всички обществени дейности. Прозрачност и конкуренция при всички процедури по разпореждане и предоставяне за ползване и управление на държавна и общинска собственост, както и за предоставянето и ползването на услуги.

Само така парите ще отидат при почтените и предприемчиви хора, а не в обръчите от фирми на тройната коалиция. Ще се стимулира икономическата активност, конкурентноспособността, чуждите инвестиции, спестяванията и  пазара на труда и ще се намали корупцията и сивата икономика.

А кризата в България е започнала много преди световната. Преди повече от година Румен Овчаров, като водещ министър и зам. председател на БСП заяви, че има криза на държавността. Жалко е утешението на министър-председателя, че в ЕС има една страна с по-високо ниво на корупция и една с по-голямо участие на организираната престъпност във властта. И това също не е следствие от световната криза. За липсата на административен капацитет е нахално да се констатира едва сега, след като от СДС, вече четвърта година предупреждаваме управляващите, че нищо не се прави по въпроса. Затова вместо премиерът да дава на министрите си срок до 29 декември да изготвят свой индивидуален план, да предостави списъка със своите министри на главния прокурор с копие да Барозу. Това ще е истинският удар срещу организираната престъпност и кризата. Това ще е най-хубавият новогодишен подарък за всички честни българи.

Бедни, бедни Гоце!

24.10.2008

Защо не си останахте секретен сътрудник, а станахте Президент под прикритие? Да бъдеш държавен глава означава да си национален лидер по достойнство, а не по рейтинг. До кога ще бягате с чифтето на рамо от важните обществени проблеми и от конституционните си задължения? За пореден път позорно се скрихте, вместо да реагирате на искането от парламентарната група на ОДС да върнете Закона за лова и опазване на дивеча за ново обсъждане в Народното събрание. Докато вашите сътрудници любезно ни разиграват от пет дена за срещата, която няколко народни представители поискахме, за да изложим лично аргументите си за връщане на закона, вие сте го подписал веднага щом е пристигнал на бюрото ви. Законът вече е обнародван в Държавен вестник, така че вашата служителка няма защо да крие, че отдавна сте го подписал и да продължава да ни насрочва среща. Ако имахте малко политическо въображение, щяхте да върнете закона в парламента, лобистите  от тройната коалиция пак щяха да го гласуват, а вие да си измиете ръцете, както винаги. На несъстоялата се среща, поне щяхте да разберете, че когато при обсъждането на закона в пленарна зала призовах да бъдат наградени с орден „Стара планина” тези „патриоти” които се нагърбват с неблагодарната задача да стопанисват държавните ловни стопанства, просто се пошегувах. А вие веднага наградихте с ордена Тодор Батков, на който вашите лобисти харизаха Държавното ловно стопанство в резервата „Кормисош”.

Вътрешният конфликт в БСП води до тотален разпад на институциите

12.10.2008

Службите за сигурност се употребяват, за да се решават битките в БСП. Няма как спецслужбите и ДАНС си вършат работата, защото трябва да започнат от тези, които са ги назначили – от правителството и от президента, казва пред ЕКСПРЕС.БГ депутатът от СДС. И още: Политическата корупция не се свежда до парите, които минават през партийните бюджети, а до тези, които ги заобикалят. В сивата икономика се въртят милиарди левове, които няма как да не влизат в политиката през задния вход. Болшевишка е доктрината, че партиите съществуват само, за да участват във властта.

Интервю за Експрес.бг с Милена Бояджиева

 

Г-н Сотиров, как гледате на последните събития в държавата и напрежението между Румен Петков и Сергей Станишев след уволнението на зам.-председателя на ДАНС?

Още преди година и половина, когато Румен Овчаров влезе в конфликт с шефа на националното следствие, ние, от СДС, алармирахме, че сме обезпокоени от сблъсъците между институциите. Констатирахме с тревога още тогава, че има сериозен междуинституционален конфликт между президента и лобито му в БСП, от една страна, и премиера и неговото лоби в ръководената от него партия – от друга. Не е наш проблемът, че в БСП има вътрешен конфликт, а че той води до тотален разпад на институциите.
Службите за сигурност се употребяват, за да се решават битките в БСП. Вместо да се борят с престъпността, обслужват една или друга престъпна групировка, в зависимост от това, към кого от кадровиците или спонсорите тя гравитира. Или изпълняват поръчки на различните крила в БСП - подслушват, вадят компромати…

Защо, според Вас, се обади лидерът на ДПС Ахмед Доган и се противопостави на уволнението на зам.шефа на ДАНС Иван Драшков?

Намесата на Доган фактически потвърждава позицията ми, че повечето офицери в специалните служби се използват за политически поръчки. Всяко крило в коалицията си има доверени лица, които да разработват конкурентите им. Затова България е на този хал. Няма как спецслужбите и ДАНС да си вършат работата, защото трябва да започнат от тези, които са ги назначили – от правителството и от президента. Корупцията тръгва отгоре, въпреки че правителството се опитва да внуши как се бори с нея. Не виждам то да се ползва с доверие в това отношение нито в държавата, нито сред чуждите партньори.

Ще спре ли политическата корупция Законът за политическите партии, който е пред гласуване на първо четене идната седмица?

Политическата корупция не може да бъде ликвидирана със Закона за политическите партии, защото тя е следствие, свързана е с корупционните практики на тройната коалиция. Купуването на гласове, скритото финансиране на политическия процес, не може да бъдат решени със Закона за политическите партии. Политическата корупция не се свежда до парите, които минават през партийните бюджети, а тези пари, които ги заобикалят.
Вижте каква е схемата. Един бизнесмен е стимулиран да купува гласове, за да бъде избран някой за кмет, депутат или съветник, само ако има възможност после жестът да бъде върнат и по непрозрачен начин той да си избие инвестицията. Чрез заменки, апорти, обществени поръчки… Ако има прозрачност в законодателството, ако то не дава възможност тези операции да се осъществяват непрозрачно, ако тези корупционни схеми бъдат пресечени законодателно, няма днес да говорим за политическа корупция. Но за съжаление управляващите нямат интерес, затова и отхвърлят всички наши предложения за прозрачност. В сивата икономика се въртят милиарди левове, които няма как да не влизат в политиката през задния вход.

Може би от някъде трябва да се започне, например от партийния закон…

Да, във всички проекти за този закон е демонстрирана воля да се осигури по-голяма прозрачност при създаването и публикуването на партийните бюджети, на даренията. Ние, от СДС, предлагаме, партиите всяка година да си съставят бюджети, след като получават дарения. Да има и бюджети на самите изборни кампании, а не да се следи само за отчитането на разходите, защото при тези случаи данните могат да се манипулират. Бюджетирането ограничава тези практики.

БСП предлага да се забрани на юридически лица да правят партийни дарения, това право да получават само физически лица. Но от ГЕРБ разкриха, че Марио Николов, съдружникът на президентския спонсор Людмил Стайков, раздал по 10 хиляди лева на 15 души, за да спонсорира БСП. Ако одобрите предложението, вече никой няма да знае имената на спонсорите?

Точно в този смисъл е моята позиция – че задълбочаването на рестрикции води само до заобикалянето на закона. Сега ограничението е 10 хиляди лева за физически лица и 30 хиляди – за юридически. Но то се заобикаля, даренията се разхвърлят на повече физически лица. Ограниченията засилват непрозрачността и стимулират неспазването на закона с цел укриване на спонсори. По-добре е да ги няма, а информацията за дарителите да е публична, всеки да може да види в интернет колко пари и от кого е получила съответната партия. А избирателите сами да преценят допустима ли е тази сума, не е ли компрометиран източникът.

Приемате ли предложението на БСП, да има публичен регистър с пълни списъци на членовете на всички партии с трите им имена и адресите?

Това е абсурдно безпрецедентно. Надявам се тези глупости да отпаднат при гласуването. Но БСП има и други предложения – регионални структури, за минимален брой партийни членове, които са копирани директно от руския закон.

Това не е ли опит да се ударят малките партии?

В България има 300 партии, не защото сега действащият закон е лош, а защото прокуратурата и компетентните органи не си вършат работата. Много от тези партии вече не съществуват, но никой не полага усилия да приложи закона. Сега с увеличаване на ограниченията проблемът няма да се реши, напротив, ще доведе до още по-големи нарушения на закона.
Социалистите обясняват предложението си, че така ще бъдат ударени конюнктурни организации, създадени за конкретен вот.

Лошо ли е да се редуцират тези играчи, благодарение на които бюлетините достигат до метър на отделни места?

Социалистите смесват две неща, като предлагат да заличат от регистрите партии, които са се провалили на изборите. Модерната концепция е, не да се заличават партиите, а да се въведат критерии за субсидирането им. Най-обективният критерий е гласовете, които са получени на избори, такава е европейската практика. На национални избори трябва да може да се явява всяка партия, която отговаря на законовите и конституционни изисквания. Но ако иска да получава субсидия, трябва да е доказала някакъв резултат.
В Конституцията е залегнало правото на сдружаване. Една партия може да съществува не само за участие в управлението, а за да формира обществено мнение и политика. Болшевишка е доктрината, че партиите съществуват само, за да участват във властта.
Между първото и второто четене на закона ще внесем и предложение, което да гарантира вътрешното демократично устройство на самите партии. Не може чисто корпоративни партии, без вътрешно демократично устройство, да осигурят демократична политика.

Какво ще предложите по-конкретно?

Ще предложим подробно да бъдат изписани реквизитите, които задължително да присъстват във всеки партиен устав. Недемократични партии няма как да произвеждат демократично функционираща система. Вие знаете, в България има много примери на партии, които са и в управление, и в опозиция, които съществуват единствено заради лидерите си.

С И Г Н А Л

06.10.2008

от Иван Георгиев Сотиров Народен представител

Българските медии публикуваха множество снимки и коментари, от които е видно, че на проведеното 3 август тази година на връх Бузлуджа честване на 117-годишнината на БСП – председателят, депутати, министри и членове на ръководните органи на тази партия празнуват съвместно с младежи, които носят фланелки и плакати с образи на В.И.Ленин, Й.В.Сталин и надписи, които възхваляват тези личности и СССР. Също така тази година, бяха организирани чествания по случай 64 годишнината на 9 септеври 1944г., на които лично присъстваше и Министър-председателя и председател на БСП, г-н Сергей Станишев.

Почитането на лица, които са отговорни за най-жестоките и масови репресии – убийства, лагери и затвори, дискриминация на десетки милиони хора, както и честването на годишнината от началото на обявения със закон за престъпен комунистически режим , освен, че е гавра с паметта на жертвите на комунистическите режими и техните близки, е и в нарушение на законите на Република България.  Тези действия са в нарушение на обнародвания на 05 май 2000г. Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен и са престъпление по смисъла на чл.108 от НК, тъй като представляват пропаганда на антидемократичната идеология, която беше в основата на обявения за престъпен с този закон режим.

Във връзка с гореизложеното, настоявам да разпоредите извършването на предварителна проверка за: лицата, които са отговорни за тези деяния; пълнолетни ли са лицата с пропагандните материали, на публикуваните снимки, и ако не са пълнолетни кой е организирал и финансирал използването на непълнолетни за политическа пропаганда. Също така настоявам да предприемете и необходимите действия за повдигането на обвинения срещу извършителите на тези деяния и за по-голяма активност от страна на Прокуратурата на Република България в духа на приетото на 18 септември Решение на Народното събрание в подкрепа на Пражката декларация.

София, 26.09.2008г.

Кажете си, ние ще ви разберем

03.10.2008

Приетият на първо четене вчера законопроект за нов Семеен кодекс провокира обществена дискусия. В този проект има и добри неща има и смущаващи текстове, но това което ме провокира да се включа в този разговор е, че покрай въпроса за въвеждане на регистрирация за фактическо съжителство, се развха дебати за и против брака и семейството.

   Дълбоко уважавам либералните ценности, но не и във вида им на битов цинизъм. Още Гьоте беше казал: „Да живееш, както ти скимне е плебейско; благородният се стреми към ред и закон”. Благородството е в служенето на някакво върховно задължение, то е във взискателността, а не в правата. Noblesse oblige /Благородството задължава/.

Профанизирането на християнския брак като целящ „не щастието на мъжа и жената, а производството на деца” и свеждането на патриархалното християнско семейство до производствена кооперация, която ни превръща в дебили, е стилистично и ментално връщане към една ужасна епоха. Не беше далече времето, когато ни учеха, че държавата, правото, религията и семейството са буржоазни отживелици. На жената се отреждаше роля - от производител на арийци, според Хитлер, до рекордьорка при изпълнение на соц-плана; от обща вещ при един порив за пълна колективизация, до „другарка в борбата”, както наставляваше Ленин. На отговорните другари партията им посочваше с кой могат да съжителстват. Децата пък се поемаха рано от партията в чавдарски, пионерски и комсомолски организации, където по вероятно беше да развиеш достойнствата на Павлик Морозов.

Църквата и патриархалното семейство бяха основен проблем на авторитарните режими. Партиите – нацистки, фашистки или комунистически и техните водачи, бяха особено ревниви към другите авторитети. Големият немски психоаналитик д-р Вилхелм Щекел обяснява еуфорията около Хитлеровци и Мусолиновци, като търсене на заместител на бащата. Защото след Първата световна война авторитетът на религията, на семейството като свещен съюз и на училището е в криза, а човек е устроен да търси авторитет и когато още от дете не го открива в семейството, в църквата, в училище, в малката общност, го намира в лицето на „народните водачи” или други политически шарлатани. Разбиването на патриархалното семейство трябваше да доведе до пролетаризирането на селяните, за да се реши и един важен класово-партиен проблем. Освен това, ликвидирането на индивидуализма, който се култивира в семейството, дори и чрез най-естественото подражание на родителите от страна на децата, е изключително важно за всяка масова манипулация. Проблем, който и днес е изключително актуален. Религиите, не само християнската, защитават брачното съжителство, но не като средство за производство на деца. Напротив, промискуитета /безразборното сексуално общуване/ е с много по-голям потенциал, ако се цели производството на деца. А забраната на абортите, няма нищо общо с брака. Не само Католическата църква, а и всички основни религии осъждат абортите и самоубийствата. Но това е друга тема и тя не е свързана само с идеята за подържане на жизнеността на общността чрез възпроизводство, но и с ценността на човешкия живот. Именно правото на живот е едно от неотменимите човешки права и достижение на либералната демокрация.

Намерението, чрез приемането на нов Семеен кодекс, с лека ръка да се задраска една институция – семейството, която всички религии и цивилизации и хилядолетният човешки опит утвърждават е меко казано безотговорно. Изказвания от рода, че след 60г. бракът ще е отживелица звучат така утопично, както идеята за създаването на 1000-летния райх и победата на комунизма. Без да приравнявам авторите на тези екстравагантни идеи, искам да обърна внимание на факта, че такъв тип месианско поставяне на личния гений на някои хора над опита - достижение на човечеството през хилядолетната му цивилизована история, е водило винаги до фатални последици.

Предлаганият Семеен кодекс не кореспондира и с Конституцията, която застъпва общоприетите и традиционно наложили се в българското общество норми по този въпрос.

Да, глупавия и милозлив ритуал при сключването на гражданския брак е досаден. Но и това е въпрос на личен избор, а и промените, които ни се предлагат с новият Семеен кодекс не решават този въпрос. Те не решават и въпроса с реално съществуващите фактически съжителства, тъй като действително тези хора бягат именно от формалностите, които им се предлагат като алтернатива. Твърде опасен е и прецедентът, който би се създал с приемането на закон, който има за цел да оформи нещо, което съществува без да се съобразява с моралните норми.  Вървейки в тази посока, защо утре някой да не поиска легализация на корупцията? Тя е в пъти по разпространена от фактическото съжителство и от нея могат да влезнат сериозни данъчни постъпления в хазната. Такъв здрав прагматизъм има и в идеята за узаконяване на проституцията.

Фактическото съжителство съществува и тези, които го реализират не се нуждаят от формализирането му. Единствените, които биха се възползвали са тези, които имат специфична сексуална ориентация и биха търсели легализация за нещо, което нашето общество в мнозинството си не е готово да приеме. Не става въпрос, че с този закон се допускат хомосексуалните бракове, например. Но предлаганите промени са крачка в тази посока. И ако това е целта, нека този въпрос да се постави от вносителите на проекта открито – ще ги разберем. 

Овчаров, не сме овце

03.10.2008

В какво се състои секретността на договорите между „Булгаргаз” и „Газпром”? Тя се състои в това, че Румен Овчаров може да изкарва само такава информация от тях, която доказва, колко са изгодни за България, а тази, която доказва тяхната неизгодност е конфиденциална. Когато преди два дни се запознах със споразуменията за газовите спогодби върху цялата документация имаше гриф „За служебно ползване”, което означава, че за всички конкретни параметри би трябвало да има еднаква степен на конфиденциалност. Но явно има и някаква друга „секретна” разпоредба, с която не сме запознати, даваща различни права на управляващите и опозицията да изнасят данни за тези споразумения. На всичко отгоре г-н Овчаров, освен че изнася селективно информация от договорите, но и се опитва да ни заблуждава. Например, в интервюто си от 02 октомври във вестник „24 часа” той казва: „До 2006г. преносът през България беше 15 млрд. куб. м. Сега е над 17 млрд. Това увеличение от 14%  носи допълнителни приходи за България.” Само че в договора от 1998г. е предвидено преноса през България да бъде над 18 млрд. куб. М. Така, че реално увеличението на транзита за тази година не е постигнато с новото споразумение, а е заложено още в старото. Нещо повече, с новия договор транзита за тази година е намален с 4.5% спрямо договорения в стария. Освен това във въпросното интервю Овчаров прави още три неща, които са недопустими:

Първо, казва на журналистката Марияна Бойкова: “Добре е да си направите труда действително да ги видите” /става въпрос за договорите с “Газпром”, а след това и обяснява: “Нека да бъдем отговорни. Става въпрос за търговски договори, които не могат да бъдат оповестени.”. Това е същата схема, която ни разиграва и в парламента;

Второ, той казва, че “Клаузата за търговска тайна е от 1998г.”, а същевременно я нарушава на няколко пъти в интервюто, като дава информация и от старите и от новите спогодби;

 Трето, два пъти обяснява, че ако не сме внимавали с Русия е можело да имаме проблеми с доставките. Относно недоставените количества газ, за които имаме задължение за заплащане на 75% от стойността им, той казва: “Не сме ги плащали, но това не значеше, че при едни изострени отношения с Русия тя нямаше да предяви претенции за тези пари.” и “Представете си, че бяхме допуснали да се скараме с Русия и през 2010г. изведнъж да се окажем без договор за транзит на доставка.” С това Овчаров признава, това което управляващите упорито отричат, че тези споразумения се използват за политически натиск от страна на Русия. В този смисъл е още по-абсурдно те да бъдат търговска тайна.

А за русофобията, с тези спекулации е крайно време да се престане. Става въпрос за защита на българските национални интереси, независимо дали е по отношение на Русия, САЩ, Германия, Франция или която и да е друга държава. Социалистите са тези, които винаги са формирали външната ни политика, не на базата на националните ни интереси, а на сервилността си към външни покровители.

За всеки олигарх – хасиенда за Коледа, а за пенсионерите – картичка с морски пейзаж

01.10.2008

След като Правителството реши въпроса с голф-игрищата, панаирите и изпрати пенсионерите на море, се захвана и с ловните стопанства. Транспортната инфраструктура, разбира се, ще почака още.  От започналите дебати по Закона за лова и опазване на дивеча, се вижда че мнозинството на тройната коалиция се е обединило около идеята да предостави дейността по стопанисване на държавните ловни стопанства на частници за период от 15г., с право на удължаване за още 5г.. Аргументите на Радослав Илиевски от БСП са, че тази дейност е по-скоро губеща и че се предоставят само до 33% от площтта на отделно стопанство. Един от вносителите Юнал Тасим от ДПС, дори ни успокои, че става въпрос само за около 3% от територията на страната. За него, явно над 3 милиона декара уникални горски площи, част от които са в защитени територии, са нищо.

Как стоят нещата действително? Публична тайна е, че най-атрактивните Държавни ловни стопанства вече са под патронажа на Президента, Царя, Доган и техните спонсори. ДЛС „Паламара” Шуменско има своя грижовен благодетел Валентин Златев; ДЛС„Каракус” – Дулово, ”Сеслав” – Кубрат, „Извора” –Девин/там има от изключително рядката Родопска дива коза/ и ДЛС”Борово” – местност „Меча поляна”, Батак се контролират от ДПС; ДЛС”Кормисош” – Лъки се държи от Тодор Батков; ДЛС”Шерба” – Варненско и частното незаконно стопанство „Елен” в Етрополско се държат от подставеното лице Емил Димитров, който е близък на Симеон Сакскобурготски и Христо Стоичков; Георги Първанов и началникът на кабинета му ген. Никола Колев имат слабост към  ДЛС”Дунав” – Русенско. Няколко от ДЛС ще бъдат отдадени за стопанисване са в защитените територии  - „Граматиково” в Странджа, „Студена” в природен парк Витоша, „Болярка” – Велико Търново и др. (в такъв порядък могат да бъдат дадени още много примери). Ясно е, че вече е готов списъкът за това, кой кое стопанство ще получи. Дори ще има и бонус, че срещу договор за 33% от площта, на практика те ще ползват цялото стопанство. Илюзията, че някой простосмъртен ловец или турист ще припари на територията на тези стопанства без да бъде гръмнат като заек, е опасна за живота. Навсякъде ще се реализира моделът „Гео Дундаров”. И сега на много места действат незаконно ловни стопанства, където местни или национални босове са оградили територии за ловно стопанство, като на всичко отгоре са включили дори чужди и общински имоти. Разбира се, държавата е безсилна да се справи с проблема. Такъв е случаят с ловното стопанство „Бялка” – Ловешко на Гриша Ганчев.

А по въпроса, дали тази дейност е печеливша за частните инвеститори, отговорът е един. Това са хора, които са достатъчно облагодетелствани от държавата и в конкретния случай са водени от снобизма да си имат частно ловно стопанство – тип хасиенда. Така че те няма да печелят от дейността, но ще задоволяват страстта и прищевките си тънко. А държавата сто на сто ще губи. И при досегашния метод за ползване на тези стопанства чрез предплатен отстрел, е видно, че приходите към стопанствата ( примерно „Кормисош”), са паднали двойно.

В законопроекта има и други безобразия, като удължаването на ловния сезон за птиците, което е пълно варварство и като връщането към модела от времето на комунизма за единен и централизиран ловно-рибарски съюз. Така се премахват всички други ловни сдружения, а с ограничението за 100 хектара ловна територия за ловец, една трета от съществуващите повече от 120 хиляди ловци отпадат. За нови да не говорим. Ще стане като в казионният БЗНС при режима -трябваше някой да почине за да се приеме нов член.

Един от водещите мотиви за промяната в устройството на съюза е да се създаде легален повод за още два мандата на досегашния председател Христо Михайлов, тъй като той е към края на втория си последен мандат.

Така се грижат управляващите за народа. За всеки има по нещо. За олигарсите – хасиенда; за шефа на БЛРС още два мандата, за пенсионерите картичка със слънчев пейзаж от морето, лично от премиера, да им стопли сърцата, че останаха без море, а можеби и без парно; дори и за птиците е осигурен отстрел, ако не прелитат много бързо. Тук и без това не е за кацане.

Мегахолдинг или мегадалаверата на управляващите

25.09.2008

Сливането на петте държавни фирми “Булгаргаз”, НЕК, “Мини Марица Изток”, ТЕЦ “Марица Изток-2” и АЕЦ „Козлодуй” в мегахолдинг е на път да сбъдне мечтата на екс-министър Овчаров и на енергийната мафия. Красивите приказки, как с това се цели създаването на стабилна икономическа структура с висок кредитен рейтинг и потенциал да инвестира в големите инфраструктурни проекти за да станем енергийният център на Балканите, са чиста измама.

Какви са истинските цели? Първо топлофикационните дружества, които сега са под обществен обстрел за злоупотреби и монополизъм са само върхът на айсберга и нещо като пионерски организации в сравнение с НЕК. НЕК е най-големият монополист в държавата. Там непрозрачността и злоупотребите са в десетки пъти спрямо това което става във всички топлофикации взети заедно. Проблемът е, че ако там се бръкне Правителството ще падне. Булгаргаз пък е пазител на „свещенната” тайна как точно се получава цената на входа по газовата спогодба с Русия, участват ли в нейното формиране посредници между „Газпром” и „Булгаргаз” и как и защо. Държавната комисия за енергийно и  водно регулиране, вместо да е незевисим орган, който да контролира монополистите на базата на обективни критерии, е техен параван и параван за политическата отговорност на министрите. Политическият цирк, който се разиграва от Правителството, което уж чрез комисията притиска монополистите, пък после е принудено да се съобрази с неумолимите реалности на световния енергиен пазар, а по същество покрива раздутите им разходи и неизгодни договори, е част от измамата.

Сливането в холдинг на тези непрозрачни монополи, само ще мултиплицира негативните ефекти – монополизма и непрозрачността. Това е важно за   овчаровците тъй като трябва да се създаде допълнителна неяснота за това как и защо ще се използват огромните финансови ресурси на тези предприятия – 8.5 млрд. лв. активи и приходи около 3.6 млрд. лв. При отсъствието на Национална енергийна стратегия, създаването на БЕХ ще обедини „търговските тайни” на дъщерните дружества в една голяма „търговска тайна”, тъй като въпроса за превръщането на холдинга в публична компания, чрез листване на акции на борсата, се отлага за неопределено  време. Налице е старата-нова мания на старите – нови комунисти да източват и пропиляват милиарди левове на българския данъкоплатец, чрез инвестирането в грандиозни проекти без ясна стратегия. Всички сме свидетели какво стана с „перлите” на социалистическата икономика, а на разчетите на Овчаров може да се вярва толкова, колкото за това, което той обеща за цената на газа. Когато през 2006г. беше подписан договора с Газпром, като министър на икономиката и енергетиката, той обеща плавно покачване на цената на газа до 40% през 2012г. Това вече е факт, но сме едва 2008г.

Според думите на министър Петър Димитров, БЕХ ще поеме и прякото ръководство на газовите проекти “Набуко” и “Южен поток”, както и на петролопровода „Бургас-Александруполис”. Надали е необходимо да доказвам, че който управлява тази мегаструктура, утре ще управлява и държавата. Няма да има значение дали формално е министър-председател или не. Очевидно е и още нещо, че това ще бъде бизнесмен определен от Путин, тъй като инфраструктурно, суровинно и логистично   конците ще се дърпат от Москва. Така, че ние действително се превръщаме в енергиен център на Балканите, но Руски.

Сто-годишнина от обявяването на Независимостта на България или Годината на Русия в България?

23.09.2008

Едно време имаше един политически анекдот. Никсън, Брежнев и Тито пътували с автомобилите си. Стигнали до един разклон. Никсън казал на шофьора си да завие надясно, Брежнев, разбира се, казал на своя да свие наляво, а Тито казал на своя шофьор да даде ляв мигач и да свие надясно. Нашият министър-председател е решил да се прави на Тито. Дори вече взе да прекалява. На избирателите си им даде ляв мигач, зави надясно, на партньорите ни от ЕС и НАТО им даде десен мигач, а зави наляво, към Москва. Интересно дали в ЕС и НАТО са търпеливи, като избирателите на БСП? На мен ми изглежда, че не е така, но Станишев е решил да провери. Иска да пробва сам, без неговият инструктор Първанов да му дърпа кормилото и да му превключва мигачите.

Премиерът ни е горд с „уникалната позиция”, която България има по Руско-грузинската криза. “България е в добри отношения с Грузия, но и с Русия.” Тази „уникална позиция” няма да възхити нито Грузия, нито Русия, нито партньорите ни, нито БСП, нито опозицията. Тя може да възхити само Станишев и може би външният ни министър, който не му отстъпва в способността да ражда уникални мисли като : “Събитията в Грузия са елемент от цялостната руска политика да си върне значението на международната сцена.” и същевременно “нова студена война няма и никой няма интерес да има”.

В предаването „Панорама” на Българската национална телевизия, на въпроса за позицията ни по конфликта в Грузия, Премиерът се ограничи само с оценките, дадени от Саркози и Путин:

„По отношение между другото на ролята на България в Черноморския  регион и ситуацията в Грузия ние получихме много добра оценка и от такива държави като Франция. Днес говорих с президента Саркози по телефона и той изрично подчерта, че България е в много силна позиция и много балансирана позиция по отношение на региона, на конкретната ситуация и тази позиция трябва да работи и за ЕС съвсем закономерно, да използват нашата експертиза. И освен това и премиерът на Русия с разбиране се отнесе към нашата позиция.” и си разрешава само да постави ЕС на място с думите:

„И какво се случва? Това, което днес казва ЕС по отношение на Грузия, Южна Осетия и Абхазия, и териториалната цялост на Грузия, Русия казваше през януари-февруари т.г.”  Същевременно, във в.”Время новостей” Станишев се отказва от „уникалната позиция” , като заявява: „Българското общество никога не е възприемало Русия като агресор по отношение на конфликта с Грузия”- оценка която е в пълен дисонанс с позицията на НАТО и ЕС, а и с моята скромна оценка, като непринадлежащ на „българското общество” на Сергей Дмитриевич. Българският министър-председател се оправдава за натовските бази като ученик и рапортува за същия вестник, че: „България може да прекрати договора със САЩ, ако установи, че базите се използват неправилно.” и цитира предвидливо направеното социологическо проучване, според което дружбата от векове и за векове е жива защото „66% от българите приемат положително Русия.”  Има ли значение дали някой приема Русия и коя Русия точно - тя е тук с газопроводи, петролопроводи, ядрени реактори и енергоносители. Именно затова по време на правителствената  PR акция – честване на сто-годишнината от Независимостта на България, Сергей Дмитриевич беше като промоция на Троянски кон в Царевец, произведен в Русия и лично доставен от Владимир Чижов.